Листопад
Вятърът играе
с моята коса
и закачливо гони
пожълтелите листа.
Вървя сама
с наведена глава,
по тиха уличка
с паднали листа.
Студено е навън,
денят се мръщи,
със ситни крачки
се прибирам вкъщи.
Там ме чакат
мойте деца -
като две слънца.
Ще стоплят моята душа.
Падат бавно...
пожълтели листа,
в душата ми навяват тъга -
тъжна е есента...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
