Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
3.11.2009 г., 22:51 ч.

Листопад 

  Поезия » Пейзажна
763 0 10

Вятърът играе

с моята коса

и закачливо гони

пожълтелите листа.

 


Вървя сама

с наведена глава,

по тиха уличка

с паднали листа.

 


Студено е навън,

денят се мръщи,

със ситни крачки

се прибирам вкъщи.

 


Там ме чакат

мойте деца -

като две слънца.

Ще стоплят моята душа.

 


Падат бавно...

пожълтели листа,

в душата ми навяват тъга -

тъжна е есента...

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??