Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
Nov 3, 2009, 10:51 PM

Листопад 

  Poetry » Landscape
901 0 10

Вятърът играе

с моята коса

и закачливо гони

пожълтелите листа.

 


Вървя сама

с наведена глава,

по тиха уличка

с паднали листа.

 


Студено е навън,

денят се мръщи,

със ситни крачки

се прибирам вкъщи.

 


Там ме чакат

мойте деца -

като две слънца.

Ще стоплят моята душа.

 


Падат бавно...

пожълтели листа,

в душата ми навяват тъга -

тъжна е есента...

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??