Маргарита (Маргарита Георгиева) Маргарита (Маргарита Георгиева)
59
Nov 3, 2009, 10:51 PM

Листопад

1.1K 0 10

Вятърът играе

с моята коса

и закачливо гони

пожълтелите листа.

 


Вървя сама

с наведена глава,

по тиха уличка

с паднали листа.

 


Студено е навън,

денят се мръщи,

със ситни крачки

се прибирам вкъщи.

 


Там ме чакат

мойте деца -

като две слънца.

Ще стоплят моята душа.

 


Падат бавно...

пожълтели листа,

в душата ми навяват тъга -

тъжна е есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0