Вятърът играе
с моята коса
и закачливо гони
пожълтелите листа.
Вървя сама
с наведена глава,
по тиха уличка
с паднали листа.
Студено е навън,
денят се мръщи,
със ситни крачки
се прибирам вкъщи.
Там ме чакат
мойте деца -
като две слънца.
Ще стоплят моята душа.
Падат бавно...
пожълтели листа,
в душата ми навяват тъга -
тъжна е есента...
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
