23 мая 2020 г., 23:09

Листопад

902 0 0

            Листопад 

 

Иде есен и всичко пожълтява,

за студена зима приготвя се всеки.

И дядо на внучето разправя

как всяка зима се строят пътеки.

 

Разказва му: "Аз на твоите години

на паша водех два големи вола..."

и засияват дядовите очи сини,

приличащи на два дълбоки гьола.

 

Захвърчаха искри между две небета-

едното синьо, едва сега със слънцето изгряло,

а другото - мъхнати,  пожълтели пердета,

изкусно направени, но вече не във бяло.

 

Лист по лист изнизват се думите,

досущи на есенния листопад.

Затягат се на сърцето струните.

За младините дядо си мечтае пак.

 

За теб, ако е есен,

за мен е люта зима,

но за внучето със песен

пролетта сега прониква.

 

За дядо може би...

пътеките със сняг се скриват,

но за внучето са четири

сезоните, които един по един ще си заминат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...