23.05.2020 г., 23:09

Листопад

894 0 0

            Листопад 

 

Иде есен и всичко пожълтява,

за студена зима приготвя се всеки.

И дядо на внучето разправя

как всяка зима се строят пътеки.

 

Разказва му: "Аз на твоите години

на паша водех два големи вола..."

и засияват дядовите очи сини,

приличащи на два дълбоки гьола.

 

Захвърчаха искри между две небета-

едното синьо, едва сега със слънцето изгряло,

а другото - мъхнати,  пожълтели пердета,

изкусно направени, но вече не във бяло.

 

Лист по лист изнизват се думите,

досущи на есенния листопад.

Затягат се на сърцето струните.

За младините дядо си мечтае пак.

 

За теб, ако е есен,

за мен е люта зима,

но за внучето със песен

пролетта сега прониква.

 

За дядо може би...

пътеките със сняг се скриват,

но за внучето са четири

сезоните, които един по един ще си заминат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Халил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...