Листопад 

Иде есен и всичко пожълтява,

за студена зима приготвя се всеки.

И дядо на внучето разправя

как всяка зима се строят пътеки.

Разказва му: "Аз на твоите години

на паша водех два големи вола..."

и засияват дядовите очи сини,

приличащи на два дълбоки гьола.

Захвърчаха искри между две небета-

едното синьо, едва сега със слънцето изгряло,

а другото - мъхнати,  пожълтели пердета,

изкусно направени, но вече не във бяло.

Лист по лист изнизват се думите,

досущи на есенния листопад.

Затягат се на сърцето струните.

За младините дядо си мечтае пак.

За теб, ако е есен,

за мен е люта зима,

но за внучето със песен

пролетта сега прониква.

За дядо може би...

пътеките със сняг се скриват,

но за внучето са четири

сезоните, които един по един ще си заминат.