23 окт. 2022 г., 17:40

Листопадна надежда

520 5 5

В прегръдката на слънчев листопад,

откривам вдъхновение и смисъл.

Кажете как да бъда по-богат? –

в блаженството от есента съм слисан!

 

Затуй ми стига тази красота –

на ярко-разноцветните воали.

Целувката на мека топлина –

октомври е и жарко е, ... едва ли

 

ще има друг такъв прекрасен ден,

защото всеки ден е нова карма.

Октомври е, а аз съм прероден,

безумно в красотата още вярвам.

 

И вярвам, че от всеки листопад

се ражда нещо златно във душата.

А сетне, даже да засипе сняг,

духът ми е с надежда и в позлата!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпи, Ина, Nina, Скити, Ели, радвам се, че сме на една вълна - разкошно-октомврийска! Поздрави!
  • "Безумно в красотата още вярвам!" Браво, Дани!
  • "И вярвам, че от всеки листопад
    се ражда нещо златно във душата."

    Много красив есенен стих, Дани и пълен с надежда!
  • Октомври е моят месец. Споделям вярата ти!
  • Добре си ти- "с надежда и в позлата", а зимата ченета тука трака

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...