В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота –
на ярко-разноцветните воали.
Целувката на мека топлина –
октомври е и жарко е, ... едва ли
ще има друг такъв прекрасен ден,
защото всеки ден е нова карма.
Октомври е, а аз съм прероден,
безумно в красотата още вярвам.
И вярвам, че от всеки листопад
се ражда нещо златно във душата.
А сетне, даже да засипе сняг,
духът ми е с надежда и в позлата!
© Данаил Таков All rights reserved.