23.10.2022 г., 17:40

Листопадна надежда

519 5 5

В прегръдката на слънчев листопад,

откривам вдъхновение и смисъл.

Кажете как да бъда по-богат? –

в блаженството от есента съм слисан!

 

Затуй ми стига тази красота –

на ярко-разноцветните воали.

Целувката на мека топлина –

октомври е и жарко е, ... едва ли

 

ще има друг такъв прекрасен ден,

защото всеки ден е нова карма.

Октомври е, а аз съм прероден,

безумно в красотата още вярвам.

 

И вярвам, че от всеки листопад

се ражда нещо златно във душата.

А сетне, даже да засипе сняг,

духът ми е с надежда и в позлата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи, Ина, Nina, Скити, Ели, радвам се, че сме на една вълна - разкошно-октомврийска! Поздрави!
  • "Безумно в красотата още вярвам!" Браво, Дани!
  • "И вярвам, че от всеки листопад
    се ражда нещо златно във душата."

    Много красив есенен стих, Дани и пълен с надежда!
  • Октомври е моят месец. Споделям вярата ти!
  • Добре си ти- "с надежда и в позлата", а зимата ченета тука трака

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...