Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път
щом усетя тъга да притиска
мисълта ми и в хор да крещят
празни думи с вибрации ниски.
Слагам двете крила на мига
и отлитам на място, където
е обрамчен с блестяща дъга
светлосиния лик на небето.
Ще си кажете:“Стига хвърча,
от високо най-лошо се пада!“
Може би, може би, но това
ще е моята земна награда!
Листопадно е времето вън,
есента по земята лудее.
В мен пулсира кристалния звън
на душата, която копнее!
© Nina Sarieva Все права защищены