Да плачем заедно в цветове, amor de mi vida...
Да плачем заедно в цветове, amor de mi vida...
Страхувах се, amor mio*
виждах се как ръцете си
протягам и потъвам
в дъното на празнината
във една стъклена къща,
където познах лошото,
грозното, тъмнината...,
но също така и доброто,
красивото и светлината...,
когато ти отвори врата
и просто си влезе
със песни и ангелски стъпки,
и промени въздуха,
духът, болката изгони
само със усмивка,
а в дълбокия ти поглед
видях всички цветове,
не само черното и бялото,
и не беше само розов цвят,
а самата истина,
обединена от синьото в морето,
жълтото във слънцето
тези от земята и небето
просто опознавайки те,
откривайки те, влюбвайки ме
за първи път по този начин,
една уникална любов,
mi amor*, обичам те
така както не съм си
представяла във приказките,
като никой друг,
много повече от любовта
на живота ми, смислена,
невинна, но и зряла...
и двамата знаем не е просто
някаква си фраза,
а споделени дела,
неутолимо изпълнени,
чувство лудо и естествено,
което започва да живее
и да мечтае...живеейки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
