27 мая 2008 г., 07:19

Лодката

Поэзия

854 1 2

Нищо не остана.
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се
размина с тази самота.
Щеше ми се друг,
друг влак да хвана.
Не този, в който
качват се двама
редом с вина припряна.
А дъждът вали ли, вали
и спускат се мъгли.
Какво? Нима времето тъжи?
Но, прости, Любов, прости!
Краят дойде без да пита
и не остави даже тъгата
скрита.
Лодката с черна кърма
ме чака да ме отведе
от брега. Сигурно ще е в
море от тишина и самота.
Но аз реших, ще сменя
релсите с морската самота.
Задължително ще се кача!
Аз отново там ще се кача!
И да, лодкарю, даже и
билета си ще платя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

velvet (Андреа Емилова)

Харесва ми много! Браво!

2008-05-27T18:00:24+03:00
Aske (Петя Косева)

Ооо,напротив!Краят винаги пита! Когато започваш нещо,винаги има въпрос в началото и възможните отговори са два:да и не.В момента,в който кажеш 'да',ти казваш 'да' и на края. Я се опомнете!Има ли нещо в човешкия живот,което да няма край?! Ако кажете 'да',то моите съболезнования за момента,когато се срещнете с края.

2008-05-27T09:12:20+03:00