shadow_mist (Цвети Векова)
29 8
27.05.2008 г., 7:19 ч.

Лодката 

  Поезия
534 1 2
Нищо не остана.
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се
размина с тази самота.
Щеше ми се друг,
друг влак да хвана.
Не този, в който
качват се двама
редом с вина припряна.
А дъждът вали ли, вали
и спускат се мъгли.
Какво? Нима времето тъжи?
Но, прости, Любов, прости!
Краят дойде без да пита
и не остави даже тъгата
скрита.
Лодката с черна кърма
ме чака да ме отведе
от брега. Сигурно ще е в
море от тишина и самота.
Но аз реших, ще сменя
релсите с морската самота.
Задължително ще се кача!
Аз отново там ще се кача!
И да, лодкарю, даже и
билета си ще платя!

© Цвети Векова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми много! Браво!
  • Ооо,напротив!Краят винаги пита! Когато започваш нещо,винаги има въпрос в началото и възможните отговори са два:да и не.В момента,в който кажеш 'да',ти казваш 'да' и на края. Я се опомнете!Има ли нещо в човешкия живот,което да няма край?! Ако кажете 'да',то моите съболезнования за момента,когато се срещнете с края.
Предложения
: ??:??