Лодката
Нищо не остана.
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се
размина с тази самота.
Щеше ми се друг,
друг влак да хвана.
Не този, в който
качват се двама
редом с вина припряна.
А дъждът вали ли, вали
и спускат се мъгли.
Какво? Нима времето тъжи?
Но, прости, Любов, прости!
Краят дойде без да пита
и не остави даже тъгата
скрита.
Лодката с черна кърма
ме чака да ме отведе
от брега. Сигурно ще е в
море от тишина и самота.
Но аз реших, ще сменя
релсите с морската самота.
Задължително ще се кача!
Аз отново там ще се кача!
И да, лодкарю, даже и
билета си ще платя!
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се
размина с тази самота.
Щеше ми се друг,
друг влак да хвана.
Не този, в който
качват се двама
редом с вина припряна.
А дъждът вали ли, вали
и спускат се мъгли.
Какво? Нима времето тъжи?
Но, прости, Любов, прости!
Краят дойде без да пита
и не остави даже тъгата
скрита.
Лодката с черна кърма
ме чака да ме отведе
от брега. Сигурно ще е в
море от тишина и самота.
Но аз реших, ще сменя
релсите с морската самота.
Задължително ще се кача!
Аз отново там ще се кача!
И да, лодкарю, даже и
билета си ще платя!
© Цвети Векова All rights reserved.
Браво! 
