25 окт. 2016 г., 12:38

Локвичка в дъжда 

  Поэзия
441 4 13

Пак ти пиша..

Ето, в рима..

Ако някога се срещнем по света.

Обещай ми!

Моля те, любима...

Да скочим пак, през локвичка в дъжда...

 

Не спирам да си спомням,

как целуваш...

Престана ли, навярно ще умра...

Притихнал наблюдавам,

как танцуваш...

Във мислите ми....

Това е любовта.

Роклята ти е от лято,

а в косата с плитки –

пролетта...

Пък лицето ти облято,

от роса и светлина.

Обичам да те гледам с таз премяна.

Приличаш на усмивка на дете.

Дори от теб следа да няма,

сърцето ми

не може да се спре,

да те усеща...

В есенният повей.

Да те чува..

В летния порой.

В песента...

На пролетния славей.

А зимата...

В снежинките безброй.

Във преспите те виждам...

Във следите.

Надушвам те...

Във аромата на нощта.

И лудо пак,

сърцето ми в гърдите,

както птица,

в клетка,

със крила,

заблъсква,

иска да изскочи,

да отлети

и стигне дето ти,

последно с мене локвичка прескочи,

и последно се усмихна...

Помниш ли?

© Лебовски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления...
  • Докосваш с лудите си пориви в душата. Красиво е.
  • Много любов има тук,прочетох на един дъх,поздравления за майсторство.Ето това прави любовта-създава!Поздрав
  • И аз все по-често надничам тук. Това с локвичката е изключително. Да прескочите локвичка! Двамата! Толкова е просто, а е толкова знаково. И толкова много време има събрано в краткия миг на прескока чрез създаването на един времеви кръг от четирите сезона. Нещо като вечност в един миг За това се иска майсторлък .
  • Чудесен стих! Поздрав и от мен!
  • Хубаво е! Много нежност има в него! Интересно е при теб...
  • Влюбено...
  • аа пораснало дете ми е най- добре.. а това стихотв е 2 годишно, доста преди повечето шантава проза )) написано.
  • Лебовски, знаеш ли, напоследък те виждам в една доста по-различна светлина (защото аз чета, макар и скришно :P) Винаги съм те смятала за едно пораснало дете, май от онова мишле тръгна и изобщо от шантавата ти проза, и така си ми остана
    Тук обаче вече е мъжът, онзи ранимия и осъзнат.
    А колко нежност има в този стих...
    Дам... определено харесвам
  • Хубаво!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • Невероятнооооооооо!
  • Зашеметяваща емоция...!!!
Предложения
: ??:??