Локвичка в дъжда
Пак ти пиша..
Ето, в рима..
Ако някога се срещнем по света.
Обещай ми!
Моля те, любима...
Да скочим пак, през локвичка в дъжда...
Не спирам да си спомням,
как целуваш...
Престана ли, навярно ще умра...
Притихнал наблюдавам,
как танцуваш...
Във мислите ми....
Това е любовта.
Роклята ти е от лято,
а в косата с плитки –
пролетта...
Пък лицето ти облято,
от роса и светлина.
Обичам да те гледам с таз премяна.
Приличаш на усмивка на дете.
Дори от теб следа да няма,
сърцето ми
не може да се спре,
да те усеща...
В есенният повей.
Да те чува..
В летния порой.
В песента...
На пролетния славей.
А зимата...
В снежинките безброй.
Във преспите те виждам...
Във следите.
Надушвам те...
Във аромата на нощта.
И лудо пак,
сърцето ми в гърдите,
както птица,
в клетка,
със крила,
заблъсква,
иска да изскочи,
да отлети
и стигне дето ти,
последно с мене локвичка прескочи,
и последно се усмихна...
Помниш ли?
© Лебовски All rights reserved.
