Лопатка лунен прах

19 апр. 2024 г., 07:36 2024-04-19T08:06:52+03:00

Поэзия » Строгие формы

191 2 2

ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ

– сонет –

... под черното чергило на нощта

увисват – мокри, старите афиши,

сигнали от звездите ли чета? –

очета на мишлета в дупки миши,

Вселени – и Галактики безчет,

нима във мен се взират със надежда,

че някой ден ще заплета в сонет

Космическата кукувича прежда?

Каквато песен имах, я изпях! –

не ми остана нищо премълчано.

А мраковете свои утре – рано,

ще ги ошетам с кротост на монах...

Животът е лопатка лунен прах,

насметен под черджето разтъкано.