Лопатка лунен прах

19.04.2024 г., 7:36 ч. 2024-04-19T08:06:52+03:00

Поезия » Строги форми

100 2 2

ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ

– сонет –

... под черното чергило на нощта

увисват – мокри, старите афиши,

сигнали от звездите ли чета? –

очета на мишлета в дупки миши,

Вселени – и Галактики безчет,

нима във мен се взират със надежда,

че някой ден ще заплета в сонет

Космическата кукувича прежда?

Каквато песен имах, я изпях! –

не ми остана нищо премълчано.

А мраковете свои утре – рано,

ще ги ошетам с кротост на монах...

Животът е лопатка лунен прах,

насметен под черджето разтъкано.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.