Лопатка лунен прах
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? –
очета на мишлета в дупки миши,
Вселени – и Галактики безчет,
нима във мен се взират със надежда,
че някой ден ще заплета в сонет
Космическата кукувича прежда?
Каквато песен имах, я изпях! –
не ми остана нищо премълчано.
А мраковете свои утре – рано,
ще ги ошетам с кротост на монах...
Животът е лопатка лунен прах,
насметен под черджето разтъкано.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
