меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Лора 

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

• изпий_моите_сълзи (Лора Цанова)

  2009-04-24T22:36:42+03:00
  Щом когато страдаш си щастлив...защо искаш да спира?Велики редове.
• ville_valo_brc (Илия Кузев)

  2009-03-24T19:41:23+02:00
  Нощта увяхва под
  небе от белота,
  цветята вехнат,
  опознали вечността,
  цигара тлее между
  пръстите ми нежни,
  нощта припява за
  мечтите ни копнежни.
  
  Ето това ме грабна наистина някакси го пресъздал много добро и произведението ти е много истинско! Поздрав!
• *Dark_Girl* (Вили)

  2009-01-27T12:19:36+02:00
  Съчувствам ти... Имаш подадена ръка... Изключително много ми хареса
• MoNs0oN (Шепот)

  2009-01-25T13:23:16+02:00
  Прекрасно! Изпълнено с чувства, болка- неописуемо Поздрав!
• dark_winged (Мирела Шопова)

  2009-01-23T22:18:28+02:00
  Велико, меланхолико! Прочетох го на един дъх... А по отношение на коментарите ти - може и да те е обичало момичето, но просто да не е била способна да застане срещу целия свят заради обичта си. Замислял ли си се?
• via (Тя)

  2009-01-23T15:06:51+02:00
  Поздрав Поете! Прекрасно!
• luda_himi4ka (Латифа)

  2009-01-21T19:04:49+02:00
  "...навън тъгата крачи тъжно въвпороя..." !!!
  Ще мине!!!
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-12T16:11:21+02:00
  аз съм сред малкото хора способни на всичко. но на теб няма за какво да ти прощавам. винаги ми е било най-трудно да прощавам на себе си.
• osviencim

  2009-01-12T14:20:59+02:00
  а ти готов ли си да ми простиш...и способен ли си да се помъчим заедно....
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-12T00:42:03+02:00
  не си права в случая... Тя просто не беше за мен. И - подяволите, - не й вярвам че ме обича. Ако обичаш някой правиш всичко възможно да си с него въпреки всичко и всички. Дори и целия свят да застане срещу теб. Поне аз на това бях способен.
• osviencim

  2009-01-11T22:44:43+02:00
  Лора е ПЕРФЕНТНАТА мой меланхоличен мечтателю....онова днес са били неините и твоите мечти..не я подарявай и не я пускаи да излезе от "света ти",защото дори и без сенките по снимките тя отново остава твоя перфентен блян...
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-09T00:43:56+02:00
  Лора... Остана в далечното минало. Когато се прощаваш с миналото се налага да го почувстваш като далечно. Нещо което винаги ми се е отдавало. Е, аз няма да я забравя, ще постъпя като винаги досега - ще забравя само болката, макар че тая болка беше прекалено красива, и след нея ще имам да си спомням само красивите й очи. Но болката разяжда, и не бива да я има, и без друго ме боли от хиляди неща. В момента мечтая само за една цигара, до сега свивах чай ама е гаден и се фаща рак. Утре ще се оправа
  
• stefitopz (Стефка Георгиева )

  2009-01-08T23:16:09+02:00
  Ехх тази Лора!
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-08T23:09:55+02:00
  и коментарите ми и стихото ми са тъпи, и аз съм тъп... Случват се нещата... да, понесени от вихъра на Хаоса. И той сигурно е функция. И аз съм функция. И ти и тя и той и то и всички ние сме функция. И ледът по прозорците е функция и студът в стаята ми е функция и спомените са функция и мечтите са функция и самата функция е функция на себе си. А аз си го чувствам че в момента не функционирам както трябва без да съм пушил цял ден и се чудя за какво се чудя. "След малко Болката ще си тръгне с усмивка, за да нашепва цяла вечност за себе си" - и това беше функция. Функция е и буквичката "Щ". "Щ" - като "Смърт".
• beti (Бехрин)

  2009-01-08T22:13:31+02:00
  ... стихото - не знам, ама коментарите ти ме провокират...
  
  Давам едно рамо!
  Нищо не се е объркало...
  нещата просто се случват!
  
  Поздрав!
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-08T20:47:45+02:00
  Ние сме просто ФУНКЦИЯ.
• viliana_popova (something else)

  2009-01-08T18:52:47+02:00
  Не сме виновни самите ние...някой някога е объркал нещата...и нямаш съмнения, че може да сме самите ние?...
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-08T14:48:21+02:00
  от болката разбирам че сме живи в свят друг свят, а не в света в който на душите ни е заложено да живеят но... нещо някога много сериозно се е объркало. Някога, много много много някога, когато някой с перверзното си Съзнание е замислил и създал цялата Вселена.
• viliana_popova (something else)

  2009-01-08T13:38:29+02:00
  От болката разбираш, че сме живи...
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-07T21:51:14+02:00
  целият ми живот премина по сложния начин и май така някой ден ще си отмине... Да, свикнах. Ако в нещо няма болка, сякаш не е истиниско за мен. Например слънцето - изгрява всяка сутрин без никакви усилия за нас, топли, или лентяйства като сега - и за мен е просто част от циклите в природата. Дори и през лятото не предизвиква емоция в мен. Друго е например да се молиш за дъжд и изведнъж да завали... случвало ми се е.
• viliana_popova (something else)

  2009-01-07T20:55:12+02:00
  Май обичаш да е по сложния начин? Или така се получава...И ти свикна ли?... ;(
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-07T16:04:33+02:00
  о, миличка... Той е пиян до СМЪРТ. (някак си така се получи че тревата и амфетите и ЛСД-то и екстазито и шибаниия кодеин с глутитемит и диезепам и всичките тия боклуци отстъпиха мястото си на алкохола. Нещо от което ме беше страх. И не е виновна тя. И нея я боли както мене. Виновно е... нещо си там, в тъмното ми мрачно минало. Баси, кви глупости дрънкам в най-комерсиалния сайт за ЛТ в БГ. Някога не беше такъв, някога аз бях единствения в чйто профил пишеше ВИДИН.) Мразя го тоя град, в него винаги ме е боляло. Ако има кътче на Земята в което бих искал да се свра, това е шиббаната София. Баси, обичам го тоя град. Тези които го мразят явно не са от моята кръвна група. Скоро ще й дойда на гости.... искам да зърна отново мрачните сиви олюпени фасади. И да видя НДК-то... и шибаната Борисова. Да имаше начин, бих останал там завинаги. Не че там нямаше БОЛКА. Но пък аз без болката си не мога.
• viliana_popova (something else)

  2009-01-07T15:19:29+02:00
  Жалко, че Тя не осъзнава...В живота винаги е така, ще спечелиш толкова, колкото ще загубиш.Ще загуби добротата си (ако го изостави), ще загуби сегашното си Аз (ако сложи края), но ще спечели...това, което обича...и аз знам кого ще спечели... и аз знам, че Тя трябва да Го спечели...защото знам, че Той е различен...(и меланхоличен)... Защото знам, че Той е истински...
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2009-01-07T13:20:05+02:00
  няма смисъл да се боря за любовта си. това момиче е объркано, душата й е толкова красива и нежна че никога не би го наранила онова момче. не би го убила. по-добре да убие мен - и без друго вече съм мъртъв. Но тя и това не може да направи. В момента си пишем...
• kopele (Ирен Попова)

  2009-01-07T13:10:14+02:00
  Толкова истински...
  "Във друг живот
  ще бъдем само двама, просто чакам..."-........