меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
7.01.2009 г., 12:39 ч.

Лора 

  Поезия
1730 1 25
Сега си с него,
а във спомена
за тебе двамата
гориме вечерта...
Проклех те тихо
да си спомняш
ласките ми,
докато със него си
прекарваш младостта.

Обичаш мене и в
прегръдките ми
плачеш, тъгуваш
мене и във мислите
си крачиш - към
мене, но не можеш
да избягаш от пандиза
във главата ти. Каква
трагична криза...
влиза за секунда
и излиза...

Нощта увяхва под
небе от белота,
цветята вехнат,
опознали вечността,
цигара тлее между
пръстите ми нежни,
нощта припява за
мечтите ни копнежни.

...

В някой друг живот
ще бъдеш моя ти
през вечността,
в друг живот ще
легнем само двама
във пръстта, в друг
живот ще шепна само
твойто име...
... А сега си с него,
и моля, забрави ме,
защото аз не мога
да заплача във нощта,
много зле съм и ме
мами Вечността,
и пуша тихо и не
помня твойте ласки,
сега са Негови, при
мен забрави ти запалката
си, и паля с нея цигарата
на болката от самота.
Колегата ми звънна да
се видим и да спомним
Вечността, и линия дълга
да изшмъркаме с тръбичка,
но във мене някъде гори
зелена жичка, зелена
като зеленото на
твоите очи,
целуваш ти сълзите
ми и всичко в нас
боли, кажи му, миличка,
че мене ти обичаш,
ела си, миличка,
при който ти обичаш,
защото, миличка, по
тебе аз изгарям,
забравям спомените
и за бъдеще забравям,
и оставам, миличка, в
болката си тъжно
абстинентен, жадувам
устните ти още на
момента, и съзирам
огъня, горящ те във
душата, но, мила, знаеш
ли, че вехнат вън
цветята, и вехне споменът,
във който беше само
моя, навън тъгата
крачи тъжно във
пороя, и тъжно няма
ме във мислите за мене,
къде съм, миличка, когато
имам само тебе,
във онзи спомен, който
още ме изгаря,
преди час и нещо
се озъби злобно Края,
и твоите лъжи към него
ме накараха да плача,
какво си ти за мене, ако
не Палача, който ме
накара да припявам
аз от болка,
но болката е моят свят
небрежен и ми е
съдба жестока.

...

Да, сега за мене нямаш
даже име, сега за мен
си просто спомен, запомни
ме, защото утре аз за тебе
ще съм просто спомен,
но за мене в тоя свят
потискащо огромен,
ще си просто най-красивата
ми болка свята, небето ще се
срине върху нас и през сълзи
ще се мята, но няма да си никога
със мене ти отново, сега четеш
последното ми слово, преди
да глътна пет кила олово,
и да се издрайфам над святото
отново, и отново, и отново.

...

Помни ме. В нощта нашепвай
мойто име на цветята, замръзнали
от студ, забравили слънцата...

И какво ми обеща си спомняй
ти навеки. А аз да те забравя -
няма, обещавам ти навеки. Или
вече обещах ти, когато ме целуваше
със болка. Съдбата е жестока, и
жестока, и жестока...

А котето, което ти погали във
нощта, не ще престане да те
помни в вечността. А аз ще
помня тази нощ, в която няма
време. И мен ме няма. Има само
бреме.

... И друг път, миличка, задавай
си въпроси, помни, че всеки
грешник кръста своя носи

и обич давай, на когото ти я
проси, и недей си пълниш
мозъка с болезнени въпроси,

а целувай устните, които дирят
твойте в мрака. Във друг живот
ще бъдем само двама, просто чакам...

...

(на Дайъри Оф Дриймс, Клан Оф
Ксимокс, и на Дъ Фроузен
Аутумн. Защото вие бяхте
с мен през цялата Болка. И на
Лора. Обичам те, и в съня си
те отнасям. Ако успея да
заспя...)

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом когато страдаш си щастлив...защо искаш да спира?Велики редове.
  • Нощта увяхва под
    небе от белота,
    цветята вехнат,
    опознали вечността,
    цигара тлее между
    пръстите ми нежни,
    нощта припява за
    мечтите ни копнежни.

    Ето това ме грабна наистина някакси го пресъздал много добро и произведението ти е много истинско! Поздрав!
  • Съчувствам ти... Имаш подадена ръка... Изключително много ми хареса
  • Прекрасно! Изпълнено с чувства, болка- неописуемо Поздрав!
  • Велико, меланхолико! Прочетох го на един дъх... А по отношение на коментарите ти - може и да те е обичало момичето, но просто да не е била способна да застане срещу целия свят заради обичта си. Замислял ли си се?
  • Поздрав Поете! Прекрасно!
  • "...навън тъгата крачи тъжно въвпороя..." !!!
    Ще мине!!!
  • аз съм сред малкото хора способни на всичко. но на теб няма за какво да ти прощавам. винаги ми е било най-трудно да прощавам на себе си.
  • а ти готов ли си да ми простиш...и способен ли си да се помъчим заедно....
  • не си права в случая... Тя просто не беше за мен. И - подяволите, - не й вярвам че ме обича. Ако обичаш някой правиш всичко възможно да си с него въпреки всичко и всички. Дори и целия свят да застане срещу теб. Поне аз на това бях способен.
  • Лора е ПЕРФЕНТНАТА мой меланхоличен мечтателю....онова днес са били неините и твоите мечти..не я подарявай и не я пускаи да излезе от "света ти",защото дори и без сенките по снимките тя отново остава твоя перфентен блян...
  • Лора... Остана в далечното минало. Когато се прощаваш с миналото се налага да го почувстваш като далечно. Нещо което винаги ми се е отдавало. Е, аз няма да я забравя, ще постъпя като винаги досега - ще забравя само болката, макар че тая болка беше прекалено красива, и след нея ще имам да си спомням само красивите й очи. Но болката разяжда, и не бива да я има, и без друго ме боли от хиляди неща. В момента мечтая само за една цигара, до сега свивах чай ама е гаден и се фаща рак. Утре ще се оправа
  • Ехх тази Лора!
  • и коментарите ми и стихото ми са тъпи, и аз съм тъп... Случват се нещата... да, понесени от вихъра на Хаоса. И той сигурно е функция. И аз съм функция. И ти и тя и той и то и всички ние сме функция. И ледът по прозорците е функция и студът в стаята ми е функция и спомените са функция и мечтите са функция и самата функция е функция на себе си. А аз си го чувствам че в момента не функционирам както трябва без да съм пушил цял ден и се чудя за какво се чудя. "След малко Болката ще си тръгне с усмивка, за да нашепва цяла вечност за себе си" - и това беше функция. Функция е и буквичката "Щ". "Щ" - като "Смърт".
  • ... стихото - не знам, ама коментарите ти ме провокират...

    Давам едно рамо!
    Нищо не се е объркало...
    нещата просто се случват!

    Поздрав!
  • Ние сме просто ФУНКЦИЯ.
  • Не сме виновни самите ние...някой някога е объркал нещата...и нямаш съмнения, че може да сме самите ние?...
  • от болката разбирам че сме живи в свят друг свят, а не в света в който на душите ни е заложено да живеят но... нещо някога много сериозно се е объркало. Някога, много много много някога, когато някой с перверзното си Съзнание е замислил и създал цялата Вселена.
  • От болката разбираш, че сме живи...
  • целият ми живот премина по сложния начин и май така някой ден ще си отмине... Да, свикнах. Ако в нещо няма болка, сякаш не е истиниско за мен. Например слънцето - изгрява всяка сутрин без никакви усилия за нас, топли, или лентяйства като сега - и за мен е просто част от циклите в природата. Дори и през лятото не предизвиква емоция в мен. Друго е например да се молиш за дъжд и изведнъж да завали... случвало ми се е.
  • Май обичаш да е по сложния начин? Или така се получава...И ти свикна ли?... ;(
  • о, миличка... Той е пиян до СМЪРТ. (някак си така се получи че тревата и амфетите и ЛСД-то и екстазито и шибаниия кодеин с глутитемит и диезепам и всичките тия боклуци отстъпиха мястото си на алкохола. Нещо от което ме беше страх. И не е виновна тя. И нея я боли както мене. Виновно е... нещо си там, в тъмното ми мрачно минало. Баси, кви глупости дрънкам в най-комерсиалния сайт за ЛТ в БГ. Някога не беше такъв, някога аз бях единствения в чйто профил пишеше ВИДИН.) Мразя го тоя град, в него винаги ме е боляло. Ако има кътче на Земята в което бих искал да се свра, това е шиббаната София. Баси, обичам го тоя град. Тези които го мразят явно не са от моята кръвна група. Скоро ще й дойда на гости.... искам да зърна отново мрачните сиви олюпени фасади. И да видя НДК-то... и шибаната Борисова. Да имаше начин, бих останал там завинаги. Не че там нямаше БОЛКА. Но пък аз без болката си не мога.
  • Жалко, че Тя не осъзнава...В живота винаги е така, ще спечелиш толкова, колкото ще загубиш.Ще загуби добротата си (ако го изостави), ще загуби сегашното си Аз (ако сложи края), но ще спечели...това, което обича...и аз знам кого ще спечели... и аз знам, че Тя трябва да Го спечели...защото знам, че Той е различен...(и меланхоличен)... Защото знам, че Той е истински...
  • няма смисъл да се боря за любовта си. това момиче е объркано, душата й е толкова красива и нежна че никога не би го наранила онова момче. не би го убила. по-добре да убие мен - и без друго вече съм мъртъв. Но тя и това не може да направи. В момента си пишем...
  • Толкова истински...
    "Във друг живот
    ще бъдем само двама, просто чакам..."-........
Предложения
: ??:??