Лора
Сега си с него,
а във спомена
за тебе двамата
гориме вечерта...
Проклех те тихо
да си спомняш
ласките ми,
докато със него си
прекарваш младостта.
Обичаш мене и в
прегръдките ми
плачеш, тъгуваш
мене и във мислите
си крачиш - към
мене, но не можеш
да избягаш от пандиза
във главата ти. Каква
трагична криза...
влиза за секунда
и излиза...
Нощта увяхва под
небе от белота,
цветята вехнат,
опознали вечността,
цигара тлее между
пръстите ми нежни,
нощта припява за
мечтите ни копнежни.
...
В някой друг живот
ще бъдеш моя ти
през вечността,
в друг живот ще
легнем само двама
във пръстта, в друг
живот ще шепна само
твойто име...
... А сега си с него,
и моля, забрави ме,
защото аз не мога
да заплача във нощта,
много зле съм и ме
мами Вечността,
и пуша тихо и не
помня твойте ласки,
сега са Негови, при
мен забрави ти запалката
си, и паля с нея цигарата
на болката от самота.
Колегата ми звънна да
се видим и да спомним
Вечността, и линия дълга
да изшмъркаме с тръбичка,
но във мене някъде гори
зелена жичка, зелена
като зеленото на
твоите очи,
целуваш ти сълзите
ми и всичко в нас
боли, кажи му, миличка,
че мене ти обичаш,
ела си, миличка,
при който ти обичаш,
защото, миличка, по
тебе аз изгарям,
забравям спомените
и за бъдеще забравям,
и оставам, миличка, в
болката си тъжно
абстинентен, жадувам
устните ти още на
момента, и съзирам
огъня, горящ те във
душата, но, мила, знаеш
ли, че вехнат вън
цветята, и вехне споменът,
във който беше само
моя, навън тъгата
крачи тъжно във
пороя, и тъжно няма
ме във мислите за мене,
къде съм, миличка, когато
имам само тебе,
във онзи спомен, който
още ме изгаря,
преди час и нещо
се озъби злобно Края,
и твоите лъжи към него
ме накараха да плача,
какво си ти за мене, ако
не Палача, който ме
накара да припявам
аз от болка,
но болката е моят свят
небрежен и ми е
съдба жестока.
...
Да, сега за мене нямаш
даже име, сега за мен
си просто спомен, запомни
ме, защото утре аз за тебе
ще съм просто спомен,
но за мене в тоя свят
потискащо огромен,
ще си просто най-красивата
ми болка свята, небето ще се
срине върху нас и през сълзи
ще се мята, но няма да си никога
със мене ти отново, сега четеш
последното ми слово, преди
да глътна пет кила олово,
и да се издрайфам над святото
отново, и отново, и отново.
...
Помни ме. В нощта нашепвай
мойто име на цветята, замръзнали
от студ, забравили слънцата...
И какво ми обеща си спомняй
ти навеки. А аз да те забравя -
няма, обещавам ти навеки. Или
вече обещах ти, когато ме целуваше
със болка. Съдбата е жестока, и
жестока, и жестока...
А котето, което ти погали във
нощта, не ще престане да те
помни в вечността. А аз ще
помня тази нощ, в която няма
време. И мен ме няма. Има само
бреме.
... И друг път, миличка, задавай
си въпроси, помни, че всеки
грешник кръста своя носи
и обич давай, на когото ти я
проси, и недей си пълниш
мозъка с болезнени въпроси,
а целувай устните, които дирят
твойте в мрака. Във друг живот
ще бъдем само двама, просто чакам...
...
(на Дайъри Оф Дриймс, Клан Оф
Ксимокс, и на Дъ Фроузен
Аутумн. Защото вие бяхте
с мен през цялата Болка. И на
Лора. Обичам те, и в съня си
те отнасям. Ако успея да
заспя...)
а във спомена
за тебе двамата
гориме вечерта...
Проклех те тихо
да си спомняш
ласките ми,
докато със него си
прекарваш младостта.
Обичаш мене и в
прегръдките ми
плачеш, тъгуваш
мене и във мислите
си крачиш - към
мене, но не можеш
да избягаш от пандиза
във главата ти. Каква
трагична криза...
влиза за секунда
и излиза...
Нощта увяхва под
небе от белота,
цветята вехнат,
опознали вечността,
цигара тлее между
пръстите ми нежни,
нощта припява за
мечтите ни копнежни.
...
В някой друг живот
ще бъдеш моя ти
през вечността,
в друг живот ще
легнем само двама
във пръстта, в друг
живот ще шепна само
твойто име...
... А сега си с него,
и моля, забрави ме,
защото аз не мога
да заплача във нощта,
много зле съм и ме
мами Вечността,
и пуша тихо и не
помня твойте ласки,
сега са Негови, при
мен забрави ти запалката
си, и паля с нея цигарата
на болката от самота.
Колегата ми звънна да
се видим и да спомним
Вечността, и линия дълга
да изшмъркаме с тръбичка,
но във мене някъде гори
зелена жичка, зелена
като зеленото на
твоите очи,
целуваш ти сълзите
ми и всичко в нас
боли, кажи му, миличка,
че мене ти обичаш,
ела си, миличка,
при който ти обичаш,
защото, миличка, по
тебе аз изгарям,
забравям спомените
и за бъдеще забравям,
и оставам, миличка, в
болката си тъжно
абстинентен, жадувам
устните ти още на
момента, и съзирам
огъня, горящ те във
душата, но, мила, знаеш
ли, че вехнат вън
цветята, и вехне споменът,
във който беше само
моя, навън тъгата
крачи тъжно във
пороя, и тъжно няма
ме във мислите за мене,
къде съм, миличка, когато
имам само тебе,
във онзи спомен, който
още ме изгаря,
преди час и нещо
се озъби злобно Края,
и твоите лъжи към него
ме накараха да плача,
какво си ти за мене, ако
не Палача, който ме
накара да припявам
аз от болка,
но болката е моят свят
небрежен и ми е
съдба жестока.
...
Да, сега за мене нямаш
даже име, сега за мен
си просто спомен, запомни
ме, защото утре аз за тебе
ще съм просто спомен,
но за мене в тоя свят
потискащо огромен,
ще си просто най-красивата
ми болка свята, небето ще се
срине върху нас и през сълзи
ще се мята, но няма да си никога
със мене ти отново, сега четеш
последното ми слово, преди
да глътна пет кила олово,
и да се издрайфам над святото
отново, и отново, и отново.
...
Помни ме. В нощта нашепвай
мойто име на цветята, замръзнали
от студ, забравили слънцата...
И какво ми обеща си спомняй
ти навеки. А аз да те забравя -
няма, обещавам ти навеки. Или
вече обещах ти, когато ме целуваше
със болка. Съдбата е жестока, и
жестока, и жестока...
А котето, което ти погали във
нощта, не ще престане да те
помни в вечността. А аз ще
помня тази нощ, в която няма
време. И мен ме няма. Има само
бреме.
... И друг път, миличка, задавай
си въпроси, помни, че всеки
грешник кръста своя носи
и обич давай, на когото ти я
проси, и недей си пълниш
мозъка с болезнени въпроси,
а целувай устните, които дирят
твойте в мрака. Във друг живот
ще бъдем само двама, просто чакам...
...
(на Дайъри Оф Дриймс, Клан Оф
Ксимокс, и на Дъ Фроузен
Аутумн. Защото вие бяхте
с мен през цялата Болка. И на
Лора. Обичам те, и в съня си
те отнасям. Ако успея да
заспя...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
