“О, радост, ти, дете от Рая.”
Фр. Шилер
Добър вечер, Приятели!
Но сам не знам дали е добра.
Как сте? Още ли виждате под клепачите пътища?
Знам, знам - в хралупите на душите ви
зимен сън спи радостта,
а нежност напира в сърцата и ви е тъжно.
Често, често сънувате вик на тромпет
как разкъсва нощта
и разголва мечтите натрупани - почти до сбъдване.
Налейте по глътка от мене. Наздраве! -
пък след това
ще ви кажа за какво съм дошъл и си тръгвам.
Както казах в началото -
не знам дали е добра.
На вечерта се връщам - дано не е от последнитe!
Лош вестоносец съм,
зная съдбата си и скланям смирено глава,
ако решите, че трябва - възкресете митологемата.
Защото дойдох да ви кажа,
че след есента
хаос настъпи и светът се изпълни с човекопиявици.
В магазина на делника неочаквано свърши смеха,
само сол от горчиви надежди
остана по празните лавици.
Как ще се гледаме смръщени!
Нас ни свързват толкова много щастливи дела.
Ами децата ни –
нали ще отраснат груби и озлобени....
Непознали веселбите на лятото,
въздишките на есента.
Не! Не! Вземете живота ми!
Такова бъдеще не е за мене...
© Красимир Чернев Все права защищены