1 дек. 2013 г., 11:23

Лош сън

1K 0 17

                                “О, радост, ти, дете от Рая.”

                                                                  Фр. Шилер



Добър вечер, Приятели!

Но сам не знам дали е добра.

Как сте? Още ли виждате под клепачите пътища?

Знам, знам - в хралупите на душите ви

зимен сън спи радостта,

а нежност напира в сърцата и ви е тъжно.

 

Често, често сънувате вик на тромпет

как разкъсва нощта

и разголва мечтите натрупани - почти до сбъдване.

Налейте по глътка от мене. Наздраве! -

пък след това

ще ви кажа за какво съм дошъл и си тръгвам.

 

Както казах в началото -

не знам дали е добра.

На вечерта се връщам - дано не е от последнитe!

Лош вестоносец съм,

зная съдбата си и скланям смирено глава,

ако решите, че трябва - възкресете митологемата.

 

Защото дойдох да ви кажа,

че след есента

хаос настъпи и светът се изпълни с човекопиявици.

В магазина на делника неочаквано свърши смеха,

само сол от горчиви надежди

остана по празните лавици.

 

Как ще се гледаме смръщени!

Нас ни свързват толкова много щастливи дела.

Ами децата ни –

нали ще отраснат груби и озлобени....

Непознали веселбите на лятото,

въздишките на есента.

Не! Не! Вземете живота ми!

Такова бъдеще не е за мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за хубавите думи!
  • Е ,това е наистина професионална поезия.Класна.Трудно я чета.Не е за, моето ниво.Но е с вкус на скъпо уиски.
  • Великолепно!!! Както всичко, между другото, което правиш
  • Казват, че опознаваш някого, едва след като си изял една торба сол с него. Вероятно всички ние трябва да си "изядем" солта, за да станем най-сетне единен народ.
    Впечатлявща поезия! Поздрав, Краси!
  • Лош вестоносец си, казваш... Дано си и лош пророк. Но стихотворението много ми хареса!

    П.П. Обичам тромпета.
    .

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...