Лоши хора
642
0
0
Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Те са празни, лоши хора,
нараняват моите мечти.
Следите си във мен оставят,
да ме болят и да тъжат,
а те отиват във безкрая,
без дори да имат път.
Тръгват си от мен внезапно,
после връщат се от рас.
Знаят само как да нараняват,
никога любов те не даряват.
А аз стоя и чакам
мракът пак да стане светлина,
но нищото не се променя,
и аз оставам пак сама.
Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Имам вече свойта сила.
Имам собствени мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
