Стига вече съм тъжила

по хора, дето са мечти.

Те са празни, лоши хора,

нараняват моите мечти.

Следите си във мен оставят,

да ме болят и да тъжат,

а те отиват във безкрая,

без дори да имат път.

Тръгват си от мен внезапно,

после връщат се от рас.

Знаят само как да нараняват,

никога любов те не даряват.

А аз стоя и чакам

мракът пак да стане светлина,

но нищото не се променя,

и аз оставам пак сама.

Стига вече съм тъжила

по хора, дето са мечти.

Имам вече свойта сила.

Имам собствени мечти!