Лоши хора
640
0
0
Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Те са празни, лоши хора,
нараняват моите мечти.
Следите си във мен оставят,
да ме болят и да тъжат,
а те отиват във безкрая,
без дори да имат път.
Тръгват си от мен внезапно,
после връщат се от рас.
Знаят само как да нараняват,
никога любов те не даряват.
А аз стоя и чакам
мракът пак да стане светлина,
но нищото не се променя,
и аз оставам пак сама.
Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Имам вече свойта сила.
Имам собствени мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
