Всяка вечер боледувам.
Всеки сън ми е кошмар.
Всяка вечер мрак сънувам...
Господ "гали" ме с шамар.
Сутрин пък - наяве вече,
ляга слънце в моя дом.
И съм радостен, човече!
Туй е, като глътка ром.
И погълнат от живота,
яхвам смело моя ден.
Наслаждавам се на вота
в път за мене отреден.
И под сините простори,
впрегнат в хорския поток,
с мене Господ си говори
и ми сочи път широк.
© Никола Апостолов Все права защищены