Лошото в нас...
* * *
Щом паяците бурята почувстват,
започват нови мрежи да плетат,
а мрежите им, приказни изкуства,
с кристали влажни ги лепят...
Защото знае се, живеят кратко,
подготвят всеки земен час,
животът им се плъзга гладко,
не се интересуват те от нас...
Следват те природните закони,
търпеливо чакат в своя кьош,
щом бурята "мушиците" подгони,
тогава той ще стане лош!...
Ще паднат в мрежата му яка
и там ще свърши земният им ден,
а той отново ще зачака,
защото е затуй роден!...
И идва ден на неговия час,
в очакване така ще свърши,
а колко паячета има в нас,
които са отдавна... мърша?!...
Но с нова буря ще се пръкнат други,
ще опнат мрежи те безчет,
знаейки без всякакви заблуди,
че след мушиците ще дойде...
твоят ред!...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
Аплодисменти!!!!!!!