13.04.2008 г., 3:23

Лошото в нас...

1.3K 0 19

*          *          *

 

Щом паяците бурята почувстват,

започват нови мрежи да плетат,

а мрежите им, приказни изкуства,

с кристали влажни ги лепят...

Защото знае се, живеят кратко,

подготвят всеки земен час,

животът им се плъзга гладко,

не се интересуват те от нас...

Следват те природните закони,

търпеливо чакат в своя кьош,

щом бурята "мушиците" подгони,

тогава той ще стане лош!...

Ще паднат в мрежата му яка

и там ще свърши земният им ден,

а той отново ще зачака,

защото е затуй роден!...

И идва ден на неговия час,

в очакване така ще свърши,

а колко паячета има в нас,

които са отдавна... мърша?!...

Но с нова буря ще се пръкнат други,

ще опнат мрежи те безчет,

знаейки без всякакви заблуди,

че след мушиците ще дойде...

твоят ред!...

 

*          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....