От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена
и екрана в светлина
гледам и поруменявам
в срамежливото червено.
Утре ще те заведа
в най-дълбоката поема
и целувка ще си взема,
тихо ще я съчиня.
Ще си там, а аз сама -
на поезия търговец,
ще измислям любовта
си към интернет прозорец.
10 септември 2012
© Ангелина Кънчева Все права защищены