11.09.2012 г., 10:49

Love.net

923 0 2

От поезията няма

по-голяма самота.

Три часът е сутринта,

а пред профила ти дрема.

 

Снимката ти замъглена

и екрана в светлина

гледам и поруменявам

в срамежливото червено.

 

Утре ще те заведа

в най-дълбоката поема

и целувка ще си взема,

тихо ще я съчиня.

 

Ще си там, а аз сама -

на поезия търговец,

ще измислям любовта

си към интернет прозорец.

 

 

10 септември 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...