От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена
и екрана в светлина
гледам и поруменявам
в срамежливото червено.
Утре ще те заведа
в най-дълбоката поема
и целувка ще си взема,
тихо ще я съчиня.
Ще си там, а аз сама -
на поезия търговец,
ще измислям любовта
си към интернет прозорец.
10 септември 2012
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
обратно!