От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена
и екрана в светлина
гледам и поруменявам
в срамежливото червено.
Утре ще те заведа
в най-дълбоката поема
и целувка ще си взема,
тихо ще я съчиня.
Ще си там, а аз сама -
на поезия търговец,
ще измислям любовта
си към интернет прозорец.
10 септември 2012
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
обратно!