Ловецът
Той беше сред ловците първи,
стрелец безгрешен и изкусен.
Навързъл дивечът на върви
вървеше през чукари, урви.
Без жалост стреляше по птици
със своята двуцевка пушка.
Зад храсти дебнеше лисици,
елен държеше там на мушка.
Той бе суров ловец и страшен,
с' сърце от камък и от лед.
От блатото до пътя прашен
прочут, в гората и навред.
Веднъж на горската пътека,
подгонена от ловна врява.
Пред него спря една сърна,
пред него, който не прощава.
Кафява с белички петна,
трепереща, глава извила.
В очите ѝ видя сълза...
Да стреля не намери сила!
Една сълза в нечакан ден,
сълза в обречени очи!
Разчупи камъкът студен,
сърцето ледно разтопи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
