Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
15.06.2018 г., 9:39 ч.

Ловецът 

  Поезия » Друга
238 3 6

                 Той беше сред ловците първи,

                 стрелец безгрешен и изкусен.

                 Навързъл дивечът на върви

                 вървеше през чукари, урви.

 

                Без жалост стреляше по птици

                със своята двуцевка пушка.

                Зад храсти дебнеше лисици,

                елен държеше там на мушка.

 

                Той бе суров ловец и страшен,

                с' сърце от камък и от лед.

                От блатото до пътя прашен

                прочут, в гората и навред.

 

                Веднъж на горската пътека,

                подгонена от ловна врява.

                Пред него спря една сърна,

                пред него, който не прощава.

 

                Кафява с белички петна,

                трепереща, глава извила.

                В очите ѝ видя сълза...

                Да стреля не намери сила!

 

                Една сълза в нечакан ден,

                сълза в обречени очи!

                Разчупи камъкът студен,

                сърцето ледно разтопи!

                

© Хари Спасов Всички права запазени

По разказ от действителна ловна случка.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Влади!
  • Поздравления от мен и тук, Хари! Аплодирам силно!
  • Благодаря Исмаиле,Пепи,Меги!
  • Много ми хареса тази история, Хари!
  • И аз имах един подобен случай: Преди години, пътувайки за Триград ( зимата, срещу Нова година) с още четири коли ( приятели), пред първата кола от дерето вдясно, изкочи сърна на около 50 метра и шофьора спря. Сърната беше подплашена и си личеше, че бяга от нещо, бе запъхтяна...за миг спря, погледна ни и започна да се изкачва по хълма вляво, но беше много уморена и се свлече, опита пак и бавно се закатери. Шофьорът в първата кола (ние бяхме втора), знаейки че в третата има заклет ловец, умишлено спря така, че тези отзад да не могат да го изпреварят или да видят какво става и успя да ѝ спечели време. Много бях доволна, а заклетия ловец като разбра (макар и късно), веднага извади пушката от багажника и се прицели, но беше вече късно...Шокирах се колко се ядоса и известно време бе сърдит на първия шофьор...Браво, Хари!
  • Погледът на сърната е толкова мил, и толкова молещ за пощада, че от камък да си, ще се смилиш над нея! Срещал съм го! Поздравления, Хари!
Предложения
: ??:??