Ловец на души

Измолено търпението ме буди,

очите търсят друга светлина.

Безименният страх се чуди

дали ще го приеме утринта.

Ръцете тежко се преплитат

в борба с непознатия си враг

и дрехи възлите разплитат,

за да се навържат пак.

Нужно ли е да го видя

и истината да я разбера.

Над огледалото се вдига

нахално-грозната мъгла.

Косите дърпат се пробудени.

И днес ще трябва да вървя,

да връщам душите ни, прокудени

от чуждо-голата земя.