19 sept 2004, 19:04

Ловец на души

  Poesía
1K 0 0

Ловец на души

 

Измолено търпението ме буди,

очите търсят друга светлина.

Безименният страх се чуди

дали ще го приеме утринта.

Ръцете тежко се преплитат

в борба с непознатия си враг

и дрехи възлите разплитат,

за да се навържат пак.

Нужно ли е да го видя

и истината да я разбера.

Над огледалото се вдига

нахално-грозната мъгла.

Косите дърпат се пробудени.

И днес ще трябва да вървя,

да връщам душите ни, прокудени

от чуждо-голата земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...