Ловецът и сърната
423
0
0
Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи
тя го чакаше на пътеката...
Любими, скутът ти е моето място,
а гърдите ти - скривалище.
Чувам лудият бяг на сърцето ти
което бърза да стигне екстаза.
Ти си сърната, а аз съм ловецът.
Спря дъхът в гърдите ти...
Любими, скрих те в моята пазва!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
