Ловецът и сърната

28.06.2018 г., 23:38 ч.

Поезия » Любовна

270 0 0

Дъхът спря в гърдите ми.

Душата ми чу стъпките ти.

Те бяха като на ловецът,

който е видял сърната.

Когато той се приближи

тя го чакаше на пътеката...

Любими, скутът ти е моето място,

а гърдите ти - скривалище.

Чувам лудият бяг на сърцето ти

което бърза да стигне екстаза.

Ти си сърната, а аз съм ловецът.

Спря дъхът в гърдите ти...

Любими, скрих те в моята пазва!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.