Ловецът и сърната
425
0
0
Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи
тя го чакаше на пътеката...
Любими, скутът ти е моето място,
а гърдите ти - скривалище.
Чувам лудият бяг на сърцето ти
което бърза да стигне екстаза.
Ти си сърната, а аз съм ловецът.
Спря дъхът в гърдите ти...
Любими, скрих те в моята пазва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
