Ловецът и сърната
428
0
0
Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи
тя го чакаше на пътеката...
Любими, скутът ти е моето място,
а гърдите ти - скривалище.
Чувам лудият бяг на сърцето ти
което бърза да стигне екстаза.
Ти си сърната, а аз съм ловецът.
Спря дъхът в гърдите ти...
Любими, скрих те в моята пазва!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
