18 февр. 2017 г., 13:59

Луцифер

1.2K 0 0

 Той някога е бил възвишен светъл дух,

 наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.

 Дошъл от  Висши светове преди епохи тук,

 но бил със суета и властолюбие покварен.

 

От светъл принц той станал княз жесток

 на мрака, злото и всеобщата разруха.

 Хармонията на света със хаос най-дълбок

 решил да замени, за да пребъде тука.

 

 Така от ангел Светлоносец станал Сатана –

 хилядолетен зъл  властител на Земята,

 обрекъл този свят да тъне в мрачина,

 докато новия Спасител не дочака.

 

Вместо блажени бъднини – живот нелек

 отрежда на човеците по пътя на раздора.

В заблуда и невежество от век на век

 държи умело сляпо вярващите хора.

 

 Вместо към райски висини – към ад дълбок

 от времето на Атлантида той Земята води.

 Ала печалната съдба на този стар народ

 поука трябва да е за сегашните народи.

 

 Че всяка  непомерна гордост или страст

 природните стихии силно разбунтува

 и ако разумът над тях не придобие власт,

 той няма дълго над материята да царува.

 

 Но има Сила похода на тъмните да спре

 и да прогони Луцифер от земните предели:

 Архангел Михаил от същата звезда дойде,

 родила Сатаната, но и Братята му Бели.

 

Така завършекът на тъмната епоха зла

 с Армагедон  открива ерата крилата,

 в която вечната борба за хляб и свобода

 ще бъде само от изкуството позната.

 

 Тогава мечът ще се прекове на плуг.

 Реката на живота  ще пои полята.

 Сам Бог ни обеща да бъде раят тук.

 Мир, труд и радост ще царуват на Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Берчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...