Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг,
изгубихме се между световете.
Обичали сме се ей тъй, напук
и тя отказва вече да ни свети.
Простряло тънки лунни пипала
оплита ни коварното мълчание.
Не си говорим, как да разбера
дали ще си простим и ще останем ...