Луда луна
Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг,
изгубихме се между световете.
Обичали сме се ей тъй, напук
и тя отказва вече да ни свети.
Простряло тънки лунни пипала
оплита ни коварното мълчание.
Не си говорим, как да разбера
дали ще си простим и ще останем
загледани в безкрайното небе
и в луната с ореола звезден?
Аз няма да съм цялостна без теб.
Ще бъдеш ли добре и ти без мене?
Обърнем ли се, ще се потопим
в слепите очи на лунни кратери.
А разделени как ще изкачим
стръмната пътека на съдбата ни?
Ако останем заедно така
и не тежи в очите ни олово,
то тази луда сребърна луна
ще осветява пътя ни отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
