Луда полудела
Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия
пуста прокопсия,
дето млад гидия
китката ми грабна
и сърцето ми открадна!
Денем те бленувам,
нощем те сънувам,
клетва ти наричам
и в любов заричам,
черен да е всеки ден
ако си без мен,
да съм твойто вино ненапито,
ти за мене – медената пита,
вечно жаден зажаднял,
аз пък – яла недояла,
ти си мойта орисия,
аз пък – твойта прокопсия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
