Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия
пуста прокопсия,
дето млад гидия
китката ми грабна
и сърцето ми открадна!
Денем те бленувам,
нощем те сънувам,
клетва ти наричам
и в любов заричам,
черен да е всеки ден
ако си без мен,
да съм твойто вино ненапито,
ти за мене – медената пита,
вечно жаден зажаднял,
аз пък – яла недояла,
ти си мойта орисия,
аз пък – твойта прокопсия!
© П Антонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
