Лудата
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро,
ехидно все ме вземаха за луда.
Уж кръстен знак, а в лявото ребро,
се цели точно лицемерен Юда.
Бесилото ми беше за трамплин,
дали дъгата още ми е близо.
Добрият самарянин след "Амин!"
открадна и последната ми риза.
Тогава на челото ми, с елей,
навярно кръст от Бога начертан е.
Да бъдеш като другите? Недей!
Каквото нямаш, то ще ти остане.
Каквото имаш, просто го раздай,
до дрипа, до трошица, без въпроси.
Илюзия за тях е моят рай,
а лудата в душата си го носи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
