Лудата
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро,
ехидно все ме вземаха за луда.
Уж кръстен знак, а в лявото ребро,
се цели точно лицемерен Юда.
Бесилото ми беше за трамплин,
дали дъгата още ми е близо.
Добрият самарянин след "Амин!"
открадна и последната ми риза.
Тогава на челото ми, с елей,
навярно кръст от Бога начертан е.
Да бъдеш като другите? Недей!
Каквото нямаш, то ще ти остане.
Каквото имаш, просто го раздай,
до дрипа, до трошица, без въпроси.
Илюзия за тях е моят рай,
а лудата в душата си го носи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
