23.10.2021 г., 14:21 ч.  

Лудата 

  Поезия » Философска
970 12 20
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро,
ехидно все ме вземаха за луда.
Уж кръстен знак, а в лявото ребро,
се цели точно лицемерен Юда.
Бесилото ми беше за трамплин,
дали дъгата още ми е близо.
Добрият самарянин след "Амин!"
открадна и последната ми риза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...
  4876  44  74 
Предложения
: ??:??