Лудата
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро,
ехидно все ме вземаха за луда.
Уж кръстен знак, а в лявото ребро,
се цели точно лицемерен Юда.
Бесилото ми беше за трамплин,
дали дъгата още ми е близо.
Добрият самарянин след "Амин!"
открадна и последната ми риза.
Тогава на челото ми, с елей,
навярно кръст от Бога начертан е.
Да бъдеш като другите? Недей!
Каквото нямаш, то ще ти остане.
Каквото имаш, просто го раздай,
до дрипа, до трошица, без въпроси.
Илюзия за тях е моят рай,
а лудата в душата си го носи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...
Comments
-
Благодаря ви!
-
Една достойна за уважение лудост... Чудесно стихотворение. "До дрипа, до трошица, без въпроси" - много ми хареса!
-
Благодаря!
-
Прекрасно стихотворение! Сърдечни поздрави!
-
Благодаря, Светеща буболечице!
-
Отново вдъхновяващ тандем, поздрави, Наде, Мая! 🍀
-
Благодаря ви, мили момичета!
-
Винаги съм харесвала силата която стои зад думите ти. Непоколебима е.
-
Прекрасно е, Наде!
-
"Каквото имаш, просто го раздай,
до дрипа, до трошица, без въпроси."... Голяма си, Наде! -
Благодаря, Щурче! И на вас, приятели! Усмихна ме, Силвенце. И на мен ми казват, че "не мърдам", в смисъл визуално. Ето защо.. Мъченица не съм и няма да бъда, прекалено несериозна съм за това.
-
Всеки е мъченик в своя собствен свят, Наде. Но извън творческата лудост, скоро видях един луд. Не го бях виждала много отдавна. И знаеш ли какво установих? Беше абсолютно същия отпреди 10 години. Приличаше на същото момче, което бях видяла преди години. И брадата му, и погледа, и усмивката си бяха същите. Така че ти желая да не отстъпваш нито сант от себе си и да запазиш индивидуализма и това да не бъдеш като другите. Благодаря, че имам възможност да те чета.
-
Великолепна Поезия!👏💕 Радост си ми, "лудо" момиче!💕💏💟
-
Помня, Щурче, нарочно го сложих, знаех, че ще разбереш.
-
Добра си! Много си добра. И точно такава те обичам!
Сигурно не помниш, Щур, но влязох в сайта с творба, носеща същото заглавие. -
Благодаря ви, приятели! Миг!
-
Лудите са божиите пратеници на тази планета! Който има очи да види , който има уши да слуша! Прекрасна творба! Който не я харесва (като в играта на криеница, който не се е скрил) Ти не си виновна! Усмиииих!
-
"Не съм от тук. И имам своя лудост"! Пази я!
-
Их иллюзия - рай мой - вот....в самую-пресамую десяточку
-
Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
