13 мая 2007 г., 20:56

Лудата

907 0 6
Лудата

Тя има бърза походка и тракащи токчета
на старомодните жълти обувки.
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.

Тя не обича високите грозни огради
и вратите по светло заключени,
зад които грижливи стопани
кърпят семейното си благополучие.

Тя говори високо със непознатите
и им казва познати истини.
Трудно е да затвориш устата й.
От нея на всички е писнало.

Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.

А когато се къпе с вода от капчуците
или крачи на булевардите по средата,
синовете й свиват в страничните улици,
да не кажат разумните: Това са децата й.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...