13.05.2007 г., 20:56

Лудата

904 0 6
Лудата

Тя има бърза походка и тракащи токчета
на старомодните жълти обувки.
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.

Тя не обича високите грозни огради
и вратите по светло заключени,
зад които грижливи стопани
кърпят семейното си благополучие.

Тя говори високо със непознатите
и им казва познати истини.
Трудно е да затвориш устата й.
От нея на всички е писнало.

Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.

А когато се къпе с вода от капчуците
или крачи на булевардите по средата,
синовете й свиват в страничните улици,
да не кажат разумните: Това са децата й.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...