May 13, 2007, 8:56 PM

Лудата 

  Poetry
696 0 6
Лудата

Тя има бърза походка и тракащи токчета
на старомодните жълти обувки.
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.

Тя не обича високите грозни огради
и вратите по светло заключени,
зад които грижливи стопани
кърпят семейното си благополучие.

Тя говори високо със непознатите
и им казва познати истини.
Трудно е да затвориш устата й.
От нея на всички е писнало.

Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.

А когато се къпе с вода от капчуците
или крачи на булевардите по средата,
синовете й свиват в страничните улици,
да не кажат разумните: Това са децата й.

© Величка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??