Луди мисли
Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита
отгоре ми.
Не съм същата.
Бих заровила
главата си в пясъка.
Колко кал помежду ни.
Бих си хванала сламка,
те гредите се свършиха.
Тъмнина и вони.
Ще повърна.
Кой покрива звездите?
Бих си избродирала пролет
с топло слънце,
с птичи ята,
с много, много цветя...
Някой ден ще е късно
за всички банални неща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
