Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита
отгоре ми.
Не съм същата.
Бих заровила
главата си в пясъка.
Колко кал помежду ни.
Бих си хванала сламка,
те гредите се свършиха.
Тъмнина и вони.
Ще повърна.
Кой покрива звездите?
Бих си избродирала пролет
с топло слънце,
с птичи ята,
с много, много цветя...
Някой ден ще е късно
за всички банални неща.
© Галя Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
